Направо към съдържанието

Eli Lilly and Company

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Eli Lilly and Company
Типпублична
Търгувана като
Индустрияфармацевтична
Основаване1876
ОснователИлай Лили
СедалищеИндианаполис, Индиана, САЩ, САЩ[1][2][3]
Ключови личностиДейвид А. Рикс (председател на съвета на директорите, президент и CEO)
Служители47 000 (2024)
Продуктилекарства
Годишни приходиПовишение 45,04 млрд. щ.д. (2024)
Оперативна печалбаПовишение 12,90 млрд. щ.д. (2024)
Чиста печалба10,59 млрд. щ.д. (2024 г.)[4]
АктивиПовишение 78,71 млрд. щ.д. (2024)
СобственикLilly Endowment (10,8%)
Уебсайтlilly.com
допълнение
Eli Lilly and Company в Общомедия

Eli Lilly and Company (произн. „Ила̀й Лѝли енд Къмпани“) е американска фармацевтична компания. Основана е през 1876 г. в Индианаполис, щат Индиана, където все още се намира нейното седалище. Известна е като първата компания, която произвежда с търговска цел инсулина (през 1923 г.).

История

[редактиране | редактиране на кода]
Полковник Илай Лили, синът му Джошиа Кирби Лили-старши и внукът му Илай Лили-младши

Компанията е кръстена на своя основател, полковник Илай Лили, ветеран от Гражданската война 1861 – 1865. През 1876 г. той създава лаборатория за производство на лекарства в Индианаполис. Едно от основните нововъведения, които донасят успех на компанията, е производството на лекарства в желатинови капсули. През 1880 г. компанията е регистрирана като корпорация, създаден е съвет на директорите, а акциите са разпределени между приятели и роднини. Полковник Лили оглавява компанията до смъртта си през 1898 г., а до 1953 г. тя се управлява от неговите синове и внуци.[10][11][12]

Първото успешно лекарство е Succus Alterans (лат. „укрепващ сок“), прилаган при венерически болести. Той започва да се произвежда през 1883 г. и позволява на компанията значително да ускори растежа си.[12]

През 1921 г. компанията, съвместно с Университета на Торонто, започва да разработва метод за промишлено производство на инсулин и две години по-късно е първата, която започва да го предлага на пазара, като последователно запазва лидерската си позиция в САЩ (в началото на 90-те години контролира 75% от пазара на инсулин в САЩ). През 40-те години на XX век тя е една от първите, които произвеждат пеницилин, а по-късно и други антибиотици – еритромицин и ванкомицин. През 60-те години на XX век фирмата предлага на пазара нов антибиотик – цефалоспорин.[11] През 1934 г. е открито представителство в Лондон. През 1937 г. е основана благотворителната фондация Lilly Endowment.[10][12]

През 1971 г. Eli Lilly купува за 38 млн. щ.д. козметичната компания Elizabeth Arden, която е продадена на Fabergé за 657 млн. щ.д. през 1987 г. Купуват се също IVAC Corporation (производител на медицински изделия, 1977 г.), Cardiac Pacemakers Inc. (производител на пейсмейкъри, 1978 г.) и Physio-Control Corporation (1980 г.).[11] В средата на 70-те години на XX век оборотът на компанията надхвърля 1 млрд. щ.д., а броят на служителите достига 23 000.[12]

През 1982 г. започват продажбите на хумулин – човешки инсулин, получен с помощта на генно инженерство. През 1987 г. FDA одобрява препарата прозак (флуоксетин), прилаган за лечение на депресия. Продажбите му през 1990 г. възлизат на 600 млн. щ.д., а през 1992 г. надхвърлят 1 млрд. щ.д., което го прави едно от 15-те най-продавани лекарства в света.[11]

През 1986 г. FDA одобрява лекарството Gemzar (гемцитабин) за употреба при онкологични заболявания. До 2002 г. то е одобрено в 85 държави, като го използват 80% от пациентите с рак на панкреаса в САЩ. През 1996 г. е пуснат на пазара Zyprexa (оланзапин) за лечение на шизофрения и биполярно разстройство, а през 1997 г. – Evista (ралоксифен) за лечение на остеопороза, които стават едни от най-продаваните продукти на компанията.[11]

През 1998 г. Eli Lilly and Company създава съвместно предприятие с Icos за предлагане на пазара на Adcirca и Cialis (тадалафил) за лечение на еректилна дисфункция. Icos е придобита през 2007 г., като сделката е оценена на 2,3 млрд. щ.д.[13]

През 2001 г. изтича срокът на действие на патента за Prozac, опитите за подновяването му в съда се провалят, а други компании започват да произвеждат негови генерични продукти, в резултат на което печалбите на Eli Lilly and Company спадат с 14%.[11]

През 2010 г. FDA одобрява лекарството аксирон (Axiron) за лечение на понижени нива на тестостерон при мъжете. До 2013 г. продажбите му достигат 178,7 млн. щ.д., но FDA променя мнението си, тъй като проучванията показват, че аксиронът и подобни лекарства увеличават риска от инфаркт и инсулт.[12]

През 2014 г. Elanco, ветеринарното подразделение на Lilly, поглъща германската компания Lohmann Animal Health, световен лидер в производството на ваксини за домашни птици.[14] През 2015 г. ветеринарното подразделение на швейцарската компания Novartis е закупено за 5,28 млрд. щ.д.[15]

През януари 2018 г. компанията придобива базирания в САЩ разработчик на противоракови лекарства Loxo Oncology. Сделката възлиза на 8 млрд. щ.д.[16][17][18]

Собственици и ръководство

[редактиране | редактиране на кода]

Към февруари 2020 г. компанията има 21 650 акционери, а към март 2022 г. пазарната капитализация е 250 млрд. щатски долара.[19]

Президент и главен изпълнителен директор (CEO) от 1 януари 2017 г. е Дейвид Рикс (David A. Ricks), а от юни 2017 г. той е и председател на управления съвет. Рикс работи в компанията от 2002 г., а преди това е работил в Hewlett-Packard и IBM. Образование: Университет „Пърдю“ (бакалавърска степен) и Университет на Индиана (магистърска степен).[19]

Производствени предприятия на Eli Lilly по света към 2009 г.

Операции

[редактиране | редактиране на кода]

Дейността на компанията е организирана в две бизнес направления: хуманна медицина и ветеринарни лекарства (подразделението Elanco). Продуктите на компанията се продават в 120 държави.

Основни пазари за компанията са САЩ (14,2 млрд. щ.д. от приходите), Европа (4,2 млрд. щ.д.), Япония (2,6 млрд. щ.д.) и КНР (1,1 млрд. щ.д.).[20]

Eli Lilly and Company заема 186-о място в списъка на Forbes Global 2000 на най-големите публично търгувани компании в света през 2021 г., включително 61-во място по пазарна капитализация, 88-о място по нетна печалба, 392-ро място по приходи и 755-о място по активи.[21]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.grid.ac // Посетен на 1 юни 2020 г.
  2. ↑ www.med-dept.com // Посетен на 29 май 2024 г.
  3. ↑ www.lobbyfacts.eu
  4. ↑ www.sec.gov // 19 февруари 2025 г.
  5. ↑ Google Parent Alphabet Poaches Eli Lilly Finance Chief Ashkenazi // 5 юни 2024. Посетен на 16 юни 2024.
  6. ↑ Eli Lilly and Company 2024 Annual Report (Form 10-K) // U.S. Securities and Exchange Commission, февруари 19, 2025.
  7. ↑ Eli Lilly and Company 2023 Annual Report on Form 10-K (PDF) // Eli Lilly, 21 февруари 2024.
  8. ↑ Eli Lilly and Company 2023 Proxy Statement (Form DEF 14A) // U.S. Securities and Exchange Commission, 17 март 2023. Посетен на 21 февруари 2024.
  9. ↑ Lilly promotes Anat Ashkenazi to CFO, says previous CFO had 'inappropriate' communication with employees // 9 февруари 2021. Архивиран от оригинала на 9 февруари 2021. Посетен на 20 февруари 2021.
  10. ↑ а б Eli Lilly & Company // Indiana History. Архивиран от оригинала на 2016-07-29. Посетен на 2016-03-04.
  11. ↑ а б в г д е Eli Lilly and Company History // Funding Universe. Архивиран от оригинала на 2019-09-09. Посетен на 2016-03-05.
  12. ↑ а б в г д Eli Lilly & Co. - Drug Manufacturer's History, Products, Lawsuits // Drugwatch.com, 2015-11-02. Архивиран от оригинала на 2016-04-28. Посетен на 2016-04-20.
  13. ↑ ICOS Corporation Announces Agreement to be Acquired by Eli Lilly and Company // Business Wire, 2006-10-17. Архивиран от оригинала на 2020-04-10. Посетен на 2016-04-29.
  14. ↑ Elanco Announces Agreement to Acquire Lohmann Animal Health // Eli Lilly and Company, 2014-02-24. Архивиран от оригинала на 2017-08-17. Посетен на 2016-04-29.
  15. ↑ Annual Report 2015 (SEC Filing Form 10-K) // Eli Lilly and Company, 2017-02-27. Архивиран от оригинала на 2017-04-15. Посетен на 2017-04-23.
  16. ↑ Eli Lilly покупает Loxo Oncology // pharmvestnik.ru. Архивиран от оригинала на 2019-01-10. Посетен на 2019-01-09.
  17. ↑ CNBC. Eli Lilly to acquire Loxo Oncology for $235 a share // www.cnbc.com, 2019-01-07. Архивиран от оригинала на 2020-04-10. Посетен на 2019-01-09.
  18. ↑ Eli Lilly to Buy Loxo Oncology for $8 Billion // Архивиран от оригинала на 2020-04-10. Посетен на 2019-01-09.
  19. ↑ а б LLY - Eli Lilly And Co Profile // Reuters. Архивиран от оригинала на 2022-03-06. Посетен на 2022-03-06. (на английски)
  20. ↑ Annual Report 2020 (SEC Filing Form 10-K) // Архивиран от оригинала на 2022-03-06. Посетен на 2022-03-06. (на английски)
  21. ↑ Eli Lilly (LLY) // Forbes. Архивиран от оригинала на 2022-03-06. Посетен на 2022-03-06. (на английски)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Eli_Lilly_and_Company&oldid=12572762“.